краска
Облик
краска (български)
ед.ч. | крас·ка | |
---|---|---|
членувано | крас·ка·та | |
мн.ч. | крас·ки | |
членувано | крас·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
ж. 1. Багра, цвят, тон. 2. Багрило, боя. 3. Прен. Само мн. Тонове, колорит. * Сгъстявам краските. Разг. Преувеличавам лошите качества, страни на нещо. (рус.)
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|