колорит

Български

колорит ±

ед.ч.		ко·ло·рит
	непълен член	ко·ло·ри·та
	пълен член	ко·ло·ри·тът
мн.ч.		ко·ло·ри·ти
	членувано	ко·ло·ри·ти·те
бройна форма		ко·ло·ри·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Цветен

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

багра, краска, тон, шарка, цвят, боя, оттенък, нюанс, отсянка