хитър

хитър (български)

хитър ± — словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		хи·тър
		непълен член	хит·рия
		пълен член	хит·ри·ят
	ж. р.		хит·ра
		членувано	хит·ра·та
	ср. р.		хит·ро
		членувано	хит·ро·то
мн. ч.			хит·ри
		членувано	хит·ри·те

Прилагателно име, тип 80

1. Който не се поддава на измама и подвеждане.
2. Който умее да постига целта си с неискреност и лукавост.
3. Който проявява неискреност и лукавство.

Етимология

старобълг. хытръ „умел, изкусен“ (Супр.) - производна на хытити „хващам“, с -rъ под влияние на прилагателни като *dobrъ, *bystrъ, *ostrъ.

Синоними

• лукав, подъл, коварен, притворен, тънък, ловък, изкусен, обигран, изпечен, отракан, опитен, умен, дълбок, лисица
• политичен, дипломатичен, остроумен
• вещ, прозорлив, умел
• безскрупулен, непочтен, нечестен, задкулисен
• измамен, измамнически, лъжлив, несигурен
• измамлив
• интелигентен, бърз, находчив, нахакан
• лисичи
• дяволит, ироничен
• съобразителен
• любезен, лицемерен, ласкателен
• неискрен, прикрит, потаен
• ненадежден, непостоянен
• труден, завързан
• проницателен
• с подвижен ум, отворен

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: furbo китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: schlau (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]