умен
умен (български)
| ед. ч. | м. р. | умен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ум·ния | ||
| пълен член | ум·ни·ят | ||
| ж. р. | ум·на | ||
| членувано | ум·на·та | ||
| ср. р. | ум·но | ||
| членувано | ум·но·то | ||
| мн. ч. | ум·ни | ||
| членувано | ум·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Човек с биологични възможности като даденост, за бързо възприемане, обучение и вникване в проблемите.
- Човек с познания и голям опит, който може да предлага и взима важни отговорни решения.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
|