наблюдателен
наблюдателен (български)
| ед. ч. | м. р. | наб·лю·да·те·лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | наб·лю·да·тел·ния | ||
| пълен член | наб·лю·да·тел·ни·ят | ||
| ж. р. | наб·лю·да·тел·на | ||
| членувано | наб·лю·да·тел·на·та | ||
| ср. р. | наб·лю·да·тел·но | ||
| членувано | наб·лю·да·тел·но·то | ||
| мн. ч. | наб·лю·да·тел·ни | ||
| членувано | наб·лю·да·тел·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който се отличава с наблюдателност.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|