съсредоточен
съсредоточен (български)
| ед. ч. | м. р. | със·ре·до·то·чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | със·ре·до·то·че·ния | ||
| пълен член | със·ре·до·то·че·ни·ят | ||
| ж. р. | със·ре·до·то·че·на | ||
| членувано | със·ре·до·то·че·на·та | ||
| ср. р. | със·ре·до·то·че·но | ||
| членувано | със·ре·до·то·че·но·то | ||
| мн. ч. | със·ре·до·то·че·ни | ||
| членувано | със·ре·до·то·че·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Който е насочен към един обект.
- Който изразява или се отличава с вдълбоченост, сериозност.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|