халка

халка (български)

халка ±

ед.ч.		хал·ка
	членувано	хал·ка·та
мн.ч.		хал·ки
	членувано	хал·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Малко метално колелце; брънка.
2. Годежен или венчален пръстен без украшения.
3. Само мн. В спорта – гимнастическа дисциплина, при която се изпълняват упражнения на висящи на въжета кръгли приспособления за хващане.

Етимология

Заета от тур. halka < ар. حلقه „кръг, обеца“.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: halka (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• брънка, звено, пръстен
• гривна, диадема
• стреме, обица, скоба
• тапа, втулка, обръч, шайба, фланец