обръч

обръч (български)

обръч ±

ед.ч.		об·ръч
	непълен член	об·ръ·ча
	пълен член	об·ръ·чът
мн.ч.		об·ръ·чи
	членувано	об·ръ·чи·те
бройна форма		об·ръ·ча
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• кръг, окръжност, кръжило, пръстен
• затягане, обкръжение
• втулка, гилза, букса, муфа
• ивица, панделка, лента, ширит, колан, пояс
• тапа, шайба, халка, фланец