брънка

брънка (български)

брънка ±

ед.ч.		брън·ка
	членувано	брън·ка·та
мн.ч.		брън·ки
	членувано	брън·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Съставна част на верига, обикновено кръгла или продълговата.

Етимология

Във всички случаи свързана със старобълг. брънѩ „броня“, като значението се е променило от „ризница“ в „брънка от ризница“.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: броня словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• звено, халка
• част, частица, съставна част
• свръзка, съединение, връзка