брънка
Облик
брънка (български)
ед.ч. | брън·ка | |
---|---|---|
членувано | брън·ка·та | |
мн.ч. | брън·ки | |
членувано | брън·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Съставна част на верига, обикновено кръгла или продълговата.
Етимология
Във всички случаи свързана със старобълг. брънѩ „броня“, като значението се е променило от „ризница“ в „брънка от ризница“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|