стреме
Облик
стреме (български)
ед.ч. | стре·ме | |
---|---|---|
членувано | стре·ме·то | |
мн.ч. | стре·ме·на | |
членувано | стре·ме·на·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 69
- Метално приспособление към седлата, където ездачът поставя краката си.
- Вътрешна слухова костица
Етимология
Сродни форми: сърбохърв. стр̏ме̑н, род. п. -ена, словен. stréme, род. п. streména, strémen, род. п. streména, чеш. střmen, слов. strmeň, пол. strzemię, г.-луж. třmjeń, д.-луж. tśḿeń, ст.-рус. стремень, стръмень, рус. стрéмя, род. п. стрéмени, укр. стремéно, стрéмiн. Значението във всички езици е "стреме", в укр. и луж. и "стълба", което е вероятно първоначално и пренесено върху конското седло по аналогия.
Фразеологични изрази
Превод
|
|