установка

установка (български)

установка ±

ед.ч.		ус·та·нов·ка
	членувано	ус·та·нов·ка·та
мн.ч.		ус·та·нов·ки
	членувано	ус·та·нов·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

нагласа. Формира се на базата на опита като устойчиво предразположение към определена форма на реагиране.

1. редактиране.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

принцип, директива, указание, положение, ръководно начало, начало