директива

директива (български)

директива ±

ед.ч.		ди·рек·ти·ва
	членувано	ди·рек·ти·ва·та
мн.ч.		ди·рек·ти·ви
	членувано	ди·рек·ти·ви·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

Директива – предстaвлява нормативен акт на управляващ държавата орган. С такива документи БКП до 1989 г. определяше и постановяваше критерии, норми и задачи за изпълнение от държавните органи. Такова е наименованието на документите на Европейския съюз, с които на държавите членки се поставя определена цел, без да се налагат изрични мерки за постигането ѝ. Трябва да се прави разлика между директива и регламент на ЕС, който се прилага автоматично и не изисква приемането на допълнителни мерки на национално равнище, за да влезе в сила. Директивата задава определен срок от време, в който вътрешното законодателство на държавите членки трябва да се приведе в съответствие с нейните разпоредби. Това може да бъде осъществено с различни нормативни процедури в зависимост от материята, която се урежда.

Превод

английски: directive арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: directiva италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Richtlinie норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• разпореждане, наставление, напътствие, упътване, инструкция, инструктаж, съвет, нареждане, предписание, заповед, повеление, указание, установка, ориентировка
• ръководство, управление