тиня

Български

тиня ±

ед.ч.		ти·ня
	членувано	ти·ня·та
мн.ч.		ти·ни
	членувано	ти·ни·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. Наслоена хлъзгава утайка от гниещи вещества и/или пръст на дъното на неподвижна или бавно движеща се течност, обикн. вода. Паднал на дъното и се покрил с тиня.
2. Прен. Наслойка, утайка, която пречи на движението, на развитието на обществото или на отделния човек. Тинята на предразсъдъците. Тинята в душата му.
3. Прен. Утайката, калта на обществото. Попадам сред тинята на обществото. Излизам от тинята на живота.

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• кал, утайка, блато, мочур, мочурище, локва
• батак, нечистотия, мътилка, наслойка
• падение, поквара, утайката на обществото, хора най-долни