мочур
Облик
мочур (български)
ед.ч. | мо·чур | |
---|---|---|
непълен член | мо·чу·ра | |
пълен член | мо·чу·рът | |
мн.ч. | мо·чу·ри | |
членувано | мо·чу·ри·те | |
бройна форма | мо·чу·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Блатисто и влажно място, на което расте трева.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
мочурище, тресавище, блато, батак, локва, кал, тиня, нечистотия