мочур
Облик
мочур (български)
| ед.ч. | мо·чур | |
|---|---|---|
| непълен член | мо·чу·ра | |
| пълен член | мо·чу·рът | |
| мн.ч. | мо·чу·ри | |
| членувано | мо·чу·ри·те | |
| бройна форма | мо·чу·ра | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Блатисто и влажно място, на което расте трева.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
мочурище, тресавище, блато, батак, локва, кал, тиня, нечистотия