локва

локва (български)

локва ±

ед.ч.		лок·ва
	членувано	лок·ва·та
мн.ч.		лок·ви
	членувано	лок·ви·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Малка вдлъбнатина в земята, която е запълнена с някаква течност, предимно вода.

Етимология

от старобълг. локъвь - винителен падеж на локы (ж.р, u:-основа).

Фразеологични изрази

локва кал; локва кръв

Превод

английски: puddle арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

мочур, мочурище, гьол, блато, тиня, кал, нечистотия, батак