слуга

слуга (български)

слуга ±

ед.ч.		слу·га
	непълен член	слу·га·та
	пълен член	слу·га·та
мн.ч.		слу·ги
	членувано	слу·ги·те
бройна форма		—
звателна форма		слу·га

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 38

1. Лице, наето да върши домашна или полска работа; прислужник, наемник.
2. Прен. Който работи за чужди интереси.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• прислужник, ратай, аргатин, наемник, лакей
• роб
• сляп привърженик