ратай

ратай (български)

ратай ±

ед.ч.		ра·тай
	непълен член	ра·тая
	пълен член	ра·та·ят
мн.ч.		ра·таи
	членувано	ра·та·и·те
бройна форма		—
звателна форма		ра·таю

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32a

Селски наемен работник. Обикновено той се грижи постоянно в селския двор на стопанина за животните или за извършване на полска работа, свързана непосредствено с грижата за домашното стопанство на работодателя си.

Етимология

старобълг. ратаи. Праслав. *ortajь е сродно с лит. artojas „ратай“, старогръц. ἀροτῆρ, лат. arātor „орач“. Виж ора.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

аргатин, слуга, наемник, прислужник, работник