роб

Български

роб ±

ед.ч.		роб
	непълен член	ро·ба
	пълен член	ро·бът
мн.ч.		ро·би
	членувано	ро·би·те
бройна форма		ро·ба
звателна форма		ро.бе

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. безправен човек, който е собственост на господаря си

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• безправен, подчинен, зависим, затворник, крепостник, рая
• слуга, ратай

Сродни думи

Производни думи

• робство