затворник

затворник (български)

затворник ±

ед.ч.		зат·вор·ник
	непълен член	зат·вор·ни·ка
	пълен член	зат·вор·ни·кът
мн.ч.		зат·вор·ни·ци
	членувано	зат·вор·ни·ци·те
бройна форма		зат·вор·ни·ка
звателна форма		зат·вор·ни·ко

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a

1. Лице, което лежи в затвор.

Превод

английски: prisoner арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: prisionero, preso италиански: prigioniero китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Gefangener, der Häftling норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: заключённый словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: mahkum унгарски: [[]] фински: [[]] френски: prisonnier холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• затворен, арестуван, задържан, арестант, катил, каторжник, престъпник, злодей, разбойник
• роб, пленник