пленник

Български

пленник ±

ед.ч.		плен·ник
	непълен член	плен·ни·ка
	пълен член	плен·ни·кът
мн.ч.		плен·ни·ци
	членувано	плен·ни·ци·те
бройна форма		плен·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Човек, който е заловен от противник и се намира в плен.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: captive, prisoner-of-war арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: δεσμώτης датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: cautivo италиански: prigioniero китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Gefangener норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: пле́нник словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: esir унгарски: [[]] фински: [[]] френски: captif холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• роб, заложник, затворник, военнопленник
• зависим, подчинен

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}