престъпник
Облик
престъпник (български)
| ед.ч. | прес·тъп·ник | |
|---|---|---|
| непълен член | прес·тъп·ни·ка | |
| пълен член | прес·тъп·ни·кът | |
| мн.ч. | прес·тъп·ни·ци | |
| членувано | прес·тъп·ни·ци·те | |
| бройна форма | прес·тъп·ни·ка | |
| звателна форма | прес·тъп·ни·ко | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
- Лице, което извършва престъпление; лице, нарушаващо закона.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- злодей, злосторник, разбойник, пакостник, нарушител, виновен, виновник
- убиец, катил
- бандит, гангстер, главорез, хулиган
- грешник
- подлец, негодник