лакей

Български

лакей ±

ед.ч.		ла·кей
	непълен член	ла·кея
	пълен член	ла·ке·ят
мн.ч.		ла·кеи
	членувано	ла·ке·и·те
бройна форма		—
звателна форма		ла·кею

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32a

1. Униформен слуга обикн. на благородник.
2. Подмазвач, подлизурко.

Превод

Преводи

английски: footman (en), lackey (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: υπηρετης (el) датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: lacayo (es) италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: лакей (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• слуга, прислужник, наемник, ратай, аргатин, придворен
• лицемер, ласкател, блюдолизец, подлизурко, куртизанин, раболепен, угодлив, сервилен, низък

Производни думи

лакейски