лицемер

Български

лицемер ±

ед.ч.		ли·це·мер
	непълен член	ли·це·ме·ра
	пълен член	ли·це·ме·рът
мн.ч.		ли·це·ме·ри
	членувано	ли·це·ме·ри·те
бройна форма		ли·це·ме·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Човек, който говори зад гърба на другите.

Превод

Преводи

английски: hypocrite, dissembler арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: ipocrita китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Heuchler норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: ikiyüzlü, riyakar унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

престорен, прикрит, притворен, тартюф, двуличник, ласкател, подлец, фарисей, лъжец, злонамерен, неискрен, лъжлив, угодлив