саможив

саможив (български)

саможив ± — словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		са·мо·жив
		непълен член	са·мо·жи·вия
		пълен член	са·мо·жи·ви·ят
	ж. р.		са·мо·жи·ва
		членувано	са·мо·жи·ва·та
	ср. р.		са·мо·жи·во
		членувано	са·мо·жи·во·то
мн. ч.			са·мо·жи·ви
		членувано	са·мо·жи·ви·те

Прилагателно име, тип 76

1. саможива, саможиво, мн. саможиви, прил. Който по природа не обича да общува с хора. Жена му е много саможива, не ходи никъде.

Синоними

• необщителен, затворен, свит, ограничен, див, човекомразец, мизантроп, егоист, песимист, недружелюбен, стеснителен, мълчалив, скрит, самотен, темерут
• въздържан, резервиран
• сдържан

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]