див
див (български)
| ед. ч. | м. р. | див | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ди·вия | ||
| пълен член | ди·ви·ят | ||
| ж. р. | ди·ва | ||
| членувано | ди·ва·та | ||
| ср. р. | ди·во | ||
| членувано | ди·во·то | ||
| мн. ч. | ди·ви | ||
| членувано | ди·ви·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Който живее или вирее в природата при естествени условия, без намесата на човека, който не е опитомен. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
|