мизантроп
Облик
мизантроп (български)
ед.ч. | ми·зан·т·роп | |
---|---|---|
непълен член | ми·зан·т·ро·па | |
пълен член | ми·зан·т·ро·път | |
мн.ч. | ми·зан·т·ро·пи | |
членувано | ми·зан·т·ро·пи·те | |
бройна форма | ми·зан·т·ро·па | |
звателна форма | ми·зан·тро·пе |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Човек, който мрази хората и страни от тях.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
саможив, човекомразец, човеконенавистник, песимист, мрачен, зъл, лош