мизантроп

мизантроп (български)

мизантроп ±

ед.ч.		ми·зан·т·роп
	непълен член	ми·зан·т·ро·па
	пълен член	ми·зан·т·ро·път
мн.ч.		ми·зан·т·ро·пи
	членувано	ми·зан·т·ро·пи·те
бройна форма		ми·зан·т·ро·па
звателна форма		ми·зан·тро·пе

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Човек, който мрази хората и страни от тях.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

саможив, човекомразец, човеконенавистник, песимист, мрачен, зъл, лош