рицар

Български

рицар ±

ед.ч.		ри·цар
	непълен член	ри·ца·ря
	пълен член	ри·ца·рят
мн.ч.		ри·ца·ри
	членувано	ри·ца·ри·те
бройна форма		—
звателна форма		ри·ца·рю

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a

1. Средновековен аристократ войник.
2. Прен. Смел, храбър мъж, защитник на благородни цели.
3. Прен. Галантен мъж; кавалер.

Превод

Преводи

английски: knight (en), chevalier (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: ιππότης датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: caballero италиански: cavaliere китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: eques (la) македонски: рицар (mk), ритер (mk)

немски: der Ritter (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: ры́царь словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: şövalye (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: chevalier (fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• храбрец, кавалер, мъжествен, доблестен, смел, мъж