смел

Български

смел ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		смел
		непълен член	сме·лия
		пълен член	сме·ли·ят
	ж. р.		сме·ла
		членувано	сме·ла·та
	ср. р.		сме·ло
		членувано	сме·ло·то
мн. ч.			сме·ли
		членувано	сме·ли·те

Прилагателно име, тип 76

1. Който без страх се излага на опасности.
2. Който изразява, съдържа самоувереност, безстрашие.
3. прен. Който не се смущава, не се стеснява.
4. книж. Който излиза извън границите на приетото.

Етимология

От старобълг. смѣлъ, свързано със смея.

Антоними

• страхлив

Сродни думи

• смелост

Производни думи

• смелчага

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Превод

английски: brave, bold, courageous (en) испански: bravo (es), valiente (es) италиански: coraggioso, baldo (it)

немски: tapfer, mutig (de) руски: смелый (ru) френски: hardi, courageux (fr)