проводник
Облик
проводник (български)
ед.ч. | про·вод·ник | |
---|---|---|
непълен член | про·вод·ни·ка | |
пълен член | про·вод·ни·кът | |
мн.ч. | про·вод·ни·ци | |
членувано | про·вод·ни·ци·те | |
бройна форма | про·вод·ни·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- Вещество, в което има свободни електричeски заряди и пропуска през себе си топлина, електричество, звук и др. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|