изпълнител
Облик
изпълнител (български)
| ед.ч. | из·пъл·ни·тел | |
|---|---|---|
| непълен член | из·пъл·ни·те·ля | |
| пълен член | из·пъл·ни·те·лят | |
| мн.ч. | из·пъл·ни·те·ли | |
| членувано | из·пъл·ни·те·ли·те | |
| бройна форма | — | |
| звателна форма | из·пъл·ни·те·лю | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
- Лице, което изпълнява възложени му от друг действия, задачи. Аз съм само изпълнител на тези нареждания.
- Лице, което пресъздава произведение на изкуството пред публика.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|