оръдие

Български

оръдие ±

ед.ч.		оръ·дие
	членувано	оръ·ди·е·то
мн.ч.		оръ·дия
	членувано	оръ·ди·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Техническо приспособление, с чиято помощ се извършва някаква работа или действие.
2. Воен. Тежко огнестрелно оръжие, което се състои от дълга метална тръба с различен диаметър, голяма далекобойност и скорострелност на снаряда.

Превод

Преводи

английски: tool, instrument, implement, engine gun, cannon арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: das Gerät, das Werkzeug die Kanone, das Geschütz норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• орган, инструмент, лост, средство
• агент, проводник, маша
• сечиво, уред, прибор, апарат
• топ, огнестрелно оръжие, пушка, пистолет