приказка

Български

приказка ±

ед.ч.		при·каз·ка
	членувано	при·каз·ка·та
мн.ч.		при·каз·ки
	членувано	при·каз·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Народен или авторски разказ, в който има смесица между реално и възможно, от една страна, и нереално и фантастично, от друга, като има и поучителен характер.
2. Приказване.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: tale (en), story (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: fabula (la) македонски: приказна (mk)

немски: Märchen (de), Erzählung (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: masal (tr), anlatı (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• разказ, история, повествование, легенда, басня
• измислица, небивалица, лъжа
• дума, слух

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}