измислица
Облик
измислица (български)
ед.ч. | из·мис·ли·ца | |
---|---|---|
членувано | из·мис·ли·ца·та | |
мн.ч. | из·мис·ли·ци | |
членувано | из·мис·ли·ци·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Нещо , което несъществува в реалноста , а е само приказка.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- небивалица, неистина, недействителност, невероятно, измишльотина
- басня, бабини деветини, фантасмагория, приказка, история, анекдот
- лъжа, фантазия, въображение, фикция
- измама, номер, шега