последен
Облик
(пренасочване от последни)
последен (български)
ед. ч. | м. р. | пос·ле·ден | |
---|---|---|---|
непълен член | пос·лед·ния | ||
пълен член | пос·лед·ни·ят | ||
ж. р. | пос·лед·на | ||
членувано | пос·лед·на·та | ||
ср. р. | пос·лед·но | ||
членувано | пос·лед·но·то | ||
мн. ч. | пос·лед·ни | ||
членувано | пос·лед·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- който е в завършека на определен брой елементи
- накрая по ред, стоящ най-отзад, окончателен. Пак идваш последен. Това е за последно.
- накрая по време, най-нов, най-скорошен
- накрая по значение. Последна грижа.
- споменат в края на казаното дотук, т.е. току-що споменат; същият (канцел. като местоим) Последният ми заяви...
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- сетен, краен, финален, заден, дирен, късен, прощален
- заключителен, окончателен, дефинитивен, решителен
- нов, модерен
- изостанал, незначителен, отрепка, отхвърлен
- най-нов, най-авторитетен, решаващ
- неотдавнашен, скорошен, съвременен
- моден
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|