отстъпник

отстъпник (български)

отстъпник ±

ед.ч.		от·с·тъп·ник
	непълен член	от·с·тъп·ни·ка
	пълен член	от·с·тъп·ни·кът
мн.ч.		от·с·тъп·ни·ци
	членувано	от·с·тъп·ни·ци·те
бройна форма		от·с·тъп·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• ренегат, дезертьор, изменник, беглец, предател, вероломник, клетвопрестъпник
• стачкоизменник, доносник
• разколник, отцепник, дисидент