дисидент

дисидент (български)

дисидент ±

ед.ч.		ди·си·дент
	непълен член	ди·си·ден·та
	пълен член	ди·си·ден·тът
мн.ч.		ди·си·ден·ти
	членувано	ди·си·ден·ти·те
бройна форма		ди·си·ден·та
звателна форма		ди·си·ден·те

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Дисидент е човек, който активно се противопоставя на общоприетото или налагано мислене, политика или устройство.

Първоначално терминът е използван за привърженици на неортодоксални вероизповедания. За първи път, според Online Etymology Dictionary, употребата му е регистрирана през 1766 г., като с него се е правела алюзия за протестантите.

В периода 1944-1989 думата дисидент в държавите от Източна Европа се е отнасяла предимно за противник на комунистическия режим. Много от дисидентите са били осъждани и ставали политически затворници.

Етимология

— От лат. dissidens, -dentis 'несъгласен'.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

разколник, отцепник, отстъпник