отвлечен
Облик
отвлечен (български)
ед. ч. | м. р. | от·в·ле·чен | |
---|---|---|---|
непълен член | от·в·ле·че·ния | ||
пълен член | от·в·ле·че·ни·ят | ||
ж. р. | от·в·ле·че·на | ||
членувано | от·в·ле·че·на·та | ||
ср. р. | от·в·ле·че·но | ||
членувано | от·в·ле·че·но·то | ||
мн. ч. | от·в·ле·че·ни | ||
членувано | от·в·ле·че·ни·те |
Прилагателно име, тип 76
- Който не подлежи на непосредствено възприемане със сетивата. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- завлечен, похитен, задигнат, грабнат, замъкнат, отнесен, отмъкнат
- абстрактен, утопичен, нереален, далеч от действителността, въображаем, имагинерен, фантастичен, фиктивен, измислен, метафизичен, идеалистичен, идеален, несъществуващ, недействителен, откъснат, невидим, неосезаем, предполагаем
- невъзможен, неприложим, неосъществим
- фигуративен, преносен
- обособен, разнороден
- нематериален, неуловим, неясен
- изхабен, изтъркан
- труден за разбиране, неразбираем
- умозрителен, спекулативен, идеен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|