отвлечен
Облик
| ед. ч. | м. р. | от·в·ле·чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | от·в·ле·че·ния | ||
| пълен член | от·в·ле·че·ни·ят | ||
| ж. р. | от·в·ле·че·на | ||
| членувано | от·в·ле·че·на·та | ||
| ср. р. | от·в·ле·че·но | ||
| членувано | от·в·ле·че·но·то | ||
| мн. ч. | от·в·ле·че·ни | ||
| членувано | от·в·ле·че·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Който не подлежи на непосредствено възприемане със сетивата. [1]
Синоними
- завлечен, похитен, задигнат, грабнат, замъкнат, отнесен, отмъкнат
- абстрактен, утопичен, нереален, далеч от действителността, въображаем, имагинерен, фантастичен, фиктивен, измислен, метафизичен, идеалистичен, идеален, несъществуващ, недействителен, откъснат, невидим, неосезаем, предполагаем
- невъзможен, неприложим, неосъществим
- фигуративен, преносен
- обособен, разнороден
- нематериален, неуловим, неясен
- изхабен, изтъркан
- труден за разбиране, неразбираем
- умозрителен, спекулативен, идеен
Превод
Преводи
|
|