умозрителен
Облик
| ед. ч. | м. р. | умоз·ри·те·лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | умоз·ри·тел·ния | ||
| пълен член | умоз·ри·тел·ни·ят | ||
| ж. р. | умоз·ри·тел·на | ||
| членувано | умоз·ри·тел·на·та | ||
| ср. р. | умоз·ри·тел·но | ||
| членувано | умоз·ри·тел·но·то | ||
| мн. ч. | умоз·ри·тел·ни | ||
| членувано | умоз·ри·тел·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
Кратка проява на рационално мислене, по време на която моралната личност разкрива причинността на възложения проблем
- умозрѝтелна, умозрѝтелно, мн. умозрѝтелни, прил. Който е основан на размишления, разсъждения, а не на опит. Умозрителен път на изучаване. Умозрителни представи
Фразеологични изрази
,,Чрез умозрителния си подход успях да разреша проблема от екзистенциално естество."
Синоними
Антоними
умослепота
Превод
|
|