изхабен
Облик
изхабен (български)
ед. ч. | м. р. | из·ха·бен | |
---|---|---|---|
непълен член | из·ха·бе·ния | ||
пълен член | из·ха·бе·ни·ят | ||
ж. р. | из·ха·бе·на | ||
членувано | из·ха·бе·на·та | ||
ср. р. | из·ха·бе·но | ||
членувано | из·ха·бе·но·то | ||
мн. ч. | из·ха·бе·ни | ||
членувано | из·ха·бе·ни·те |
Прилагателно име, тип 76
Значение: https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%BD/
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- похабен, употребен, захабен, изтрит, изтъркан, не влиза в работа, взел-дал, стар, негоден, негоден за употреба, износен, развален, свършил, изпял си песента
- прахосан, разпилян, пропилян
- слаб, изтощен, немощен, безсилен
- изчерпан, хилав, упадъчен
- отнесен, отвлечен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|