изтрит
изтрит (български)
| ед. ч. | м. р. | из·т·рит | |
|---|---|---|---|
| непълен член | из·т·ри·тия | ||
| пълен член | из·т·ри·ти·ят | ||
| ж. р. | из·т·ри·та | ||
| членувано | из·т·ри·та·та | ||
| ср. р. | из·т·ри·то | ||
| членувано | из·т·ри·то·то | ||
| мн. ч. | из·т·ри·ти | ||
| членувано | из·т·ри·ти·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Който е изхабен, изтънял, продупчен и под. от продължителна употреба; износен.
- Който е изличен, изчистен.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|