изтъркан
Облик
изтъркан (български)
| ед. ч. | м. р. | из·тър·кан | |
|---|---|---|---|
| непълен член | из·тър·ка·ния | ||
| пълен член | из·тър·ка·ни·ят | ||
| ж. р. | из·тър·ка·на | ||
| членувано | из·тър·ка·на·та | ||
| ср. р. | из·тър·ка·но | ||
| членувано | из·тър·ка·но·то | ||
| мн. ч. | из·тър·ка·ни | ||
| членувано | из·тър·ка·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Който е почистен с търкане.
- Който е износен, изхабен от продължителна употреба, протрит.
- Kойто е лишен от изразителност, който е станал съвсем обикновен, безинтересен поради честата си употреба, банален.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
|
|