Направо към съдържанието

огън

От Уикиречник

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 30

  1. Нагорещени светещи газове, появяващи се при горене; пламък. Силен огън.
  2. Натрупани и запалени дърва (или други горивни материали). Горят буйни огньове.
  3. Стрелба. Картечен огън.
  4. Разг. Висока температура.
  5. Прен. Страст, силно чувство, жар. В очите и гори огън.
  6. Команда за стрелба. Огън!

Етимология

старобълг. огнь πῦρ (Зогр., Супр.). Праслав. *ogňь. Предвид неясното кратко о- вм. а- пред *g (правило на Винтер), вероятно се касае за заемка от иран. *agni-, срв. авест. ЛИ Dāštāɣni-, староинд. agníş м. „огън“, хет. agniš (*ognis), лат. ignis (от *egnis), лит. ugnis, латв. uguns „огън“ (в нулева отгласна степен, съдейки по лит. agnus „огнен“, agna „плам, енергия“). Балт. форми са сродни със слав. *vygъňь (сръб. вигањ, чеш. výheň, слов. vyhňa „ковашка пещ“, г.-луж. wuheń „комин“)

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи

огнен, огнище, огняр