въглен

въглен (български)

въглен ± — словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		въг·лен
		непълен член	въг·ле·ния
		пълен член	въг·ле·ни·ят
	ж. р.		въг·ле·на
		членувано	въг·ле·на·та
	ср. р.		въг·ле·но
		членувано	въг·ле·но·то
мн. ч.			въг·ле·ни
		членувано	въг·ле·ни·те

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Късче от изгоряло, неизгаснало дърво или от изгорели, неизгаснали въглища.

Превод

английски: coal, (разпален) - ember, (изгаснал) - cinder гръцки: κάρβουνο испански: carbón, (разпален) - ascua италиански: carbone

немски: die Kohle руски: уголёк турски: kor френски: tison