пламък

Български

пламък ±

ед.ч.		пла·мък
	непълен член	пла·мъ·ка
	пълен член	пла·мъ·кът
мн.ч.		пла·мъ·ци
	членувано	пла·мъ·ци·те
бройна форма		пла·мъ·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Стълб от нажежени газове във вид на огнени езици, който се отделя от горящо тяло.

Етимология

старобълг. пламы, род. п. пламене φλόξ, πῦρ „пламък, огън“ (Зогр., Мар., Асем., Остром., Клоц., Супр.). Праслав. *polmy, род. п. *polmene - основа на съгласна. В бълг. пламък < *polmykъ като ечемик, камък. Сродна с пепел, паля, срв. лит. реlеnаi мн.ч., латв. pelni мн.ч. „пепел“.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: flame, flare, (ярък) - blaze арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: φλόγα датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: flama италиански: fiamma китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Flamme норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: пла́мя словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: alev, yalın унгарски: [[]] фински: [[]] френски: flamme холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• дух, смелост, храброст, въодушевление, живот
• жар, увлечение, възторг, устрем, вдъхновение
• пламване, лумване, блясък, бляскане, искра, святкане, мълния

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}