пламък
Направо към навигацията
Направо към търсенето
пламък (български)
ед.ч. | пла·мък | |
---|---|---|
непълен член | пла·мъ·ка | |
пълен член | пла·мъ·кът | |
мн.ч. | пла·мъ·ци | |
членувано | пла·мъ·ци·те | |
бройна форма | пла·мъ·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. пламы, род. п. пламене φλόξ, πῦρ „пламък, огън“ (Зогр., Мар., Асем., Остром., Клоц., Супр.). Праслав. *polmy, род. п. *polmene - основа на съгласна. В бълг. пламък < *polmykъ като ечемик, камък. Сродна с пепел, паля, срв. лит. реlеnаi мн.ч., латв. pelni мн.ч. „пепел“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- дух, смелост, храброст, въодушевление, живот
- жар, увлечение, възторг, устрем, вдъхновение
- пламване, лумване, блясък, бляскане, искра, святкане, мълния