пламенен
Облик
пламенен (български)
| ед. ч. | м. р. | пла·ме·нен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | пла·мен·ния | ||
| пълен член | пла·мен·ни·ят | ||
| ж. р. | пла·мен·на | ||
| членувано | пла·мен·на·та | ||
| ср. р. | пла·мен·но | ||
| членувано | пла·мен·но·то | ||
| мн. ч. | пла·мен·ни | ||
| членувано | пла·мен·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който е способен на силни изживявания, преживявания, чувства; който е силен, буен, възторжен.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- жарък, огнен, горещ, разгорещен, пламтящ, разпален, запален
- буен, стихиен, неудържим, необуздан
- ревностен, пристрастен, фанатизиран
- игрив, палав, невъздържан, разпуснат, поривист, ентусиазиран, темпераментен, яростен, неистов, побеснял
- страстен
- бурен, бушуващ
- възторжен, пламнал
- зноен
- горящ, изгарящ, парещ
- фанатичен
- раздразнителен, избухлив, сприхав, лют, кибритлия
- стремителен, вихрен, устремен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|