стремителен
Облик
| ед. ч. | м. р. | стре·ми·те·лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | стре·ми·тел·ния | ||
| пълен член | стре·ми·тел·ни·ят | ||
| ж. р. | стре·ми·тел·на | ||
| членувано | стре·ми·тел·на·та | ||
| ср. р. | стре·ми·тел·но | ||
| членувано | стре·ми·тел·но·то | ||
| мн. ч. | стре·ми·тел·ни | ||
| членувано | стре·ми·тел·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който е проява на стремеж; целенасочен, устремен.
Синоними
- бърз, силен, поривист, мълниеносен, светкавичен, устремен, буен, стремглав, стихиен, главоломен, неудържим, несдържан, пламенен, енергичен, горещ, сприхав, вихрен, напрегнат, интензивен
- прибързан, необмислен, безразсъден
- страстен, бурен, яростен, разпален
Превод
|
|