огорчение
Облик
(пренасочване от огорченията)
огорчение (български)
ед.ч. | огор·че·ние | |
---|---|---|
членувано | огор·че·ни·е·то | |
мн.ч. | огор·че·ния | |
членувано | огор·че·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
- Неприятност, мъка, душевна болка, обида.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- горчивина, неприятност, неудоволствие
- скръб, печал, горест, тъга, жал, мъка, душевно страдание
- оскърбление, обида, докачение, горчилка
- болка, страдание
- раздразнение, злост
- унижение, унижаване, огорчаване, покруса