обвивка

обвивка (български)

обвивка ±

ед.ч.		об·вив·ка
	членувано	об·вив·ка·та
мн.ч.		об·вив·ки
	членувано	об·вив·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Най-външният, повърхностният слой на нещо, който покрива, обвива от всички страни, изцяло неговата вътрешност.

Превод

английски: envelope, wrapper гръцки: περίβλημα испански: envoltorio италиански: [[]]

немски: die Hülle руски: обёртка турски: [[]] френски: enveloppe

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.