калъф
Облик
калъф (български)
ед.ч. | ка·лъф | |
---|---|---|
непълен член | ка·лъ·фа | |
пълен член | ка·лъ·фът | |
мн.ч. | ка·лъ·фи | |
членувано | ка·лъ·фи·те | |
бройна форма | ка·лъ·фа | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Специално изработена обвивка от плат, кожа, мукава и др., която служи за предпазване на предмет. Калъф на китара, калъф на диван, калъф за очила, калъф за телефон.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|