куче
Направо към навигацията
Направо към търсенето
куче (български)
| ед.ч. | ку·че | |
|---|---|---|
| членувано | ку·че·то | |
| мн.ч. | ку·че·та | |
| членувано | ку·че·та·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 65
- Четирикрак бозайник, който често се отглежда като домашно животно за охрана или като любимец.
Етимология
Подобни названия, образувани от звукоподражателната основа *kuč-/*guč-ь, се срещат в различни езици: славянски, романски, балтийски, тюркски, монголски: срв. сръб. куче, кучак, словен. kučаk, пол. kucziuk, латв. kuce „кучка“, kucis „куче“ (може би от полски?), староит. сuссiо, сицил. guttsu, фриул. kutsu, ит. cucciolo, тат. көчек, каз. күшік, тур. kuçu, küçük „кученце, пале“, кирг. күчүк „кученце, вълче, тигърче“, осм-тур., телеут. küčük, тобол. кÿцÿк „кученце“, монг. гичий „кучка“.
Южнослав. форми *kučьkъ, *kučьkа (ст.-бълг. коучька, сръб. кучак, словен. kučаk) са вероятно стари, предосмански заемки от тюрк. *küčük, *güčük „кученце“, еднаква с *güčük „малък“ (бълг. кючук, МИ Кючук Париж „Букурещ“). Бълг. *kučę, -ta вм. *kučьkъ (при кучкар < *kučьk-arь) е обобщено по склонитбения тип за имена на животни: *agnę „агне“, *detę „дете“, *porsę „прасе“, *telę „теле“ и др.
Към куче нямат отношение рус. кутёнок или изт.-иран. *kuti- (осет. koyʒ/kuj, согд. kwty (*kuti), памир. ш. kud, язг. k'od, сгл. kuδ, ишк. kəδ), или кентумните форми (*kuon) в келт. (ирл. cú), ст.-гръц. κύων, род. п. κυνός, лат. canis, тохар. ku и др. Виж за повече БЕР, т. 3, с. 169-170.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Надсловия
животно, домашно животно, домашен любимец
Подсловия
пале, копой, хрътка, гонче, пудел, пинчер, дакел, помияр, мастия
