куче

куче (български)

куче ±

ед.ч.		ку·че
	членувано	ку·че·то
мн.ч.		ку·че·та
	членувано	ку·че·та·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 65

1. Четирикрак бозайник, който често се отглежда като домашно животно за охрана или като любимец.

Превод

азербайджански: it (az) албански:  (sq) английски: dog (en) арабски: كَلْب (ar) /kalb/ м., كِلاَب (kiláːb) мн.ч. арменски: շուն (hy) /šun/ африкаанс: hond (af) баски:  (eu) белоруски: сабака (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински:  (ka) гръцки: σκύλος (el) датски: hund (da) есперанто: hundo (eo) естонски: koer (et) иврит: כלב (he) /kélev/ м. индонезийски: anjing (id) интерлингва:  (ia) ирландски: cú (ga), madra (ga), gadhar (ga) исландски: hundur (is) испански: perro (es) италиански: cane (it) каталонски:  (ca) китайски: 狗 (zh) /gǒu/, 犬 (zh) /quǎn/ корейски: 개 (ko) /gæ/ корнийски:  (kw) латвийски: suns (lv) латински: canis (la) литовски: šuo (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски: Hund (de) норвежки: hund (no) персийски: سگ (fa) /sæg/ полски: pies (pl) м., suka (pl) ж. португалски: cão (pt) м., cadela (pt) ж., cachorro (pt) м., cachorra (pt) ж. румънски: câine (ro) руски: собака (ru) ж., пёс (ru) м., псина (ru) ж. самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки: pes (sk) м., suka (sk) ж. словенски: pes (sl) м., psica (sl) ж. сръбски: пас (sr) м. тагалог:  (tl) тайландски: หมา (th) /máá/ турски: köpek (tr), it (tr) украински:  (uk) унгарски: kutya (hu), eb (hu) урду:  (ur) фински: koira (fi) френски: chien (fr) фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски: hond (nl) м. хърватски: pas (hr) м. чешки: pes (cs) м. шведски: hund (sv) шотландски:  (sco) японски: 犬 (ja), いぬ (ja) /inú/

Синоними

пес, псе

Сродни думи

кучка, кученце

Надсловия

животно, домашно животно, домашен любимец

Подсловия

пале, копой, хрътка, гонче, пудел, пинчер, дакел, помияр, мастия

Галерия

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
•